След петрола и газа Европа вече е и без вятър
Последвайте ”Гласове " в
Може би си мислите, че е невероятно да останете без вятър, само че неналичието му в Европа потвърждава противоположното. И занапред ще става по-зле
Вятърът си отиде от Европа. Още през 2021 година неговият дефицит удари мощно северните страни, изключително тези, които най-вече зависят от вятърната сила. Поради това декарбонизацията е опция, само че и предизвикателство, пише Frank Jacobs в обява за Big Think.
По отношение на силата Европа в този момент е сред чука и наковалнята: има потребност от толкоз доста, а самата тя има доста малко. Следователно декарбонизацията е освен опция, само че и предизвикателство.
Отказът от въглища, петрол и газ като източници на сила за отопление на европейците и за обезпечаване на работа главно има за цел да освободи планетата от парникови газове, които водят до прегряването й. А от началото на войната сред Русия и Украйна се появи и друга почтена цел – Европа да стане самостоятелна от неприятелските непознати снабдители от рода на Владимир Путин и други, които казано на геополитически език, не бихте желали да срещнете на улицата.
Стратегическото просветление
Стратегическото просветление обаче идва малко късно. Путин употребява руските енергийни доставки за Европа като оръжие в спора с Украйна. След като Русия понижи доста доставките на нефт и газ за Европейски Съюз и прикани в никакъв случай повече да не се разчита на тях, може да се случат две неща.
Първо, в кратковременен проект Европа ще се изправи пред това, което германците назовават „ тежка зима “, а по-незаможните британци ще би трябвало да избират, както се споделя в таблоидите, сред „ отопление и храна “. Второ, в дълготраен проект европейската енергийна рецесия може да форсира настъпването на бъдеще без въглерод. В множеството от тези сюжети вятърната и слънчевата сила могат да играят огромна роля.
Въпреки това и двата източника на сила имат еднакъв проблем: те може да са възобновими, само че не са устойчиви. Случва се да минат доста дни, само че да няма слънце или вятърът да не духа. Като оставим слънчевата сила настрани, човек може да си намерения, че вятърът няма изключително значение, тъй като в последна сметка всичко се изравнява. Но тук на помощ идва нашата карта, която потвърждава противоположното.
Факт е, че вятърът освен е неустойчив според от мястото, само че с времето се и трансформира.
Синьото на картата демонстрира европейските райони, където междинната скорост напразно предходната година е била по-ниска, в сравнение с за интервала от 1991 до 2020 година Картата, оповестена във френския вестник Les Echos, демонстрира тъмносините зони, където скоростта напразно е намаляла, както и алените зони, където, в противен случай, се е нараснала през 2021 година
Някои значими моменти:
Тъмносиньото маркира огромни райони в Северно море, Северна Скандинавия и Източна Европа, където скоростта напразно е намаляла с 5-10%.
Това важи и за дребни региони в Ирландия, в южната част на Франция и покрай чешко-германската граница.
В същото време скоростта напразно се е нараснала с 5-15% на Балканите и в Турция.
Намаляването на скоростта напразно може доста да повлияе на вятърните турбини, които работят при скорост напразно сред 14 и 90 километра в час.
Вятърът си отива
Миналата година коефициентът на натоварване, т.е. съотношението на действителното произвеждане към теоретичния най-много, е понижен с 13% в Германия и Обединеното кралство и с 15-16% в Ирландия и Чехия, съгласно Les Echos.
През 2021 година дефицитът на вятър засегна мощно скандинавските страни, изключително тези, които са най-зависими от вятърната сила: Дания, която получава 44% от силата си от вятъра, и Ирландия, където вятърът съставлява 31% от общото произвеждане на сила. Други европейски страни, мощно подвластни от вятърната сила са Португалия (26%), Испания (24%), Германия (23%), Обединеното кралство (22%) и Швеция (19%). Във Франция, която получава по-голямата част от силата си от атомни електроцентрали, делът на подобен източник като вятъра е единствено 8%.
Датската енергийна компания Ørsted загуби 380 милиона евро заради намаляването на междинната скорост напразно. На собствен ред немската енергийна компания RWE регистрира загуба от 38% от облагата през предходната година, като това се отнася, както за вятърните турбини, по този начин и за слънчевите панели.
Предстоящ дефицит на вятър
За страдание на Европа, миналогодишното безветрие евентуално няма да е изолиран случай. В последния си отчет Междуправителствената група по изменение на климата предвижда спад на междинната скорост напразно от 6-8% в цяла Европа до 2050 година Тъй като скоростта напразно става все по-непостоянна, цената на вятърната сила става по-непредсказуема и доставките от такива източници по-малко надеждни. Това ще продължи, до момента в който енергийният бранш не влага в мощни системи за предпазване, които са в положение да съхраняват непотребната сила, създадена през ветровитите дни, и да я освобождават, когато вятърните турбини не работят.
Въпросът ще става все по-голям, защото делът напразно в общия енергиен микс на Европа нараства на фона на непрестанно намаляващото произвеждане на сила, основано на въглеводороди, и нежеланието да се употребява нуклеарната сила в цялостният й капацитет.
Източник:
Може би си мислите, че е невероятно да останете без вятър, само че неналичието му в Европа потвърждава противоположното. И занапред ще става по-зле
Вятърът си отиде от Европа. Още през 2021 година неговият дефицит удари мощно северните страни, изключително тези, които най-вече зависят от вятърната сила. Поради това декарбонизацията е опция, само че и предизвикателство, пише Frank Jacobs в обява за Big Think.
По отношение на силата Европа в този момент е сред чука и наковалнята: има потребност от толкоз доста, а самата тя има доста малко. Следователно декарбонизацията е освен опция, само че и предизвикателство.
Отказът от въглища, петрол и газ като източници на сила за отопление на европейците и за обезпечаване на работа главно има за цел да освободи планетата от парникови газове, които водят до прегряването й. А от началото на войната сред Русия и Украйна се появи и друга почтена цел – Европа да стане самостоятелна от неприятелските непознати снабдители от рода на Владимир Путин и други, които казано на геополитически език, не бихте желали да срещнете на улицата.
Стратегическото просветление
Стратегическото просветление обаче идва малко късно. Путин употребява руските енергийни доставки за Европа като оръжие в спора с Украйна. След като Русия понижи доста доставките на нефт и газ за Европейски Съюз и прикани в никакъв случай повече да не се разчита на тях, може да се случат две неща.
Първо, в кратковременен проект Европа ще се изправи пред това, което германците назовават „ тежка зима “, а по-незаможните британци ще би трябвало да избират, както се споделя в таблоидите, сред „ отопление и храна “. Второ, в дълготраен проект европейската енергийна рецесия може да форсира настъпването на бъдеще без въглерод. В множеството от тези сюжети вятърната и слънчевата сила могат да играят огромна роля.
Въпреки това и двата източника на сила имат еднакъв проблем: те може да са възобновими, само че не са устойчиви. Случва се да минат доста дни, само че да няма слънце или вятърът да не духа. Като оставим слънчевата сила настрани, човек може да си намерения, че вятърът няма изключително значение, тъй като в последна сметка всичко се изравнява. Но тук на помощ идва нашата карта, която потвърждава противоположното.
Факт е, че вятърът освен е неустойчив според от мястото, само че с времето се и трансформира.
Синьото на картата демонстрира европейските райони, където междинната скорост напразно предходната година е била по-ниска, в сравнение с за интервала от 1991 до 2020 година Картата, оповестена във френския вестник Les Echos, демонстрира тъмносините зони, където скоростта напразно е намаляла, както и алените зони, където, в противен случай, се е нараснала през 2021 година
Някои значими моменти:
Тъмносиньото маркира огромни райони в Северно море, Северна Скандинавия и Източна Европа, където скоростта напразно е намаляла с 5-10%.
Това важи и за дребни региони в Ирландия, в южната част на Франция и покрай чешко-германската граница.
В същото време скоростта напразно се е нараснала с 5-15% на Балканите и в Турция.
Намаляването на скоростта напразно може доста да повлияе на вятърните турбини, които работят при скорост напразно сред 14 и 90 километра в час.
Вятърът си отива
Миналата година коефициентът на натоварване, т.е. съотношението на действителното произвеждане към теоретичния най-много, е понижен с 13% в Германия и Обединеното кралство и с 15-16% в Ирландия и Чехия, съгласно Les Echos.
През 2021 година дефицитът на вятър засегна мощно скандинавските страни, изключително тези, които са най-зависими от вятърната сила: Дания, която получава 44% от силата си от вятъра, и Ирландия, където вятърът съставлява 31% от общото произвеждане на сила. Други европейски страни, мощно подвластни от вятърната сила са Португалия (26%), Испания (24%), Германия (23%), Обединеното кралство (22%) и Швеция (19%). Във Франция, която получава по-голямата част от силата си от атомни електроцентрали, делът на подобен източник като вятъра е единствено 8%.
Датската енергийна компания Ørsted загуби 380 милиона евро заради намаляването на междинната скорост напразно. На собствен ред немската енергийна компания RWE регистрира загуба от 38% от облагата през предходната година, като това се отнася, както за вятърните турбини, по този начин и за слънчевите панели.
Предстоящ дефицит на вятър
За страдание на Европа, миналогодишното безветрие евентуално няма да е изолиран случай. В последния си отчет Междуправителствената група по изменение на климата предвижда спад на междинната скорост напразно от 6-8% в цяла Европа до 2050 година Тъй като скоростта напразно става все по-непостоянна, цената на вятърната сила става по-непредсказуема и доставките от такива източници по-малко надеждни. Това ще продължи, до момента в който енергийният бранш не влага в мощни системи за предпазване, които са в положение да съхраняват непотребната сила, създадена през ветровитите дни, и да я освобождават, когато вятърните турбини не работят.
Въпросът ще става все по-голям, защото делът напразно в общия енергиен микс на Европа нараства на фона на непрестанно намаляващото произвеждане на сила, основано на въглеводороди, и нежеланието да се употребява нуклеарната сила в цялостният й капацитет.
Източник:
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ